16 окт. 2008 г., 18:10

Моите стихове

1.3K 0 7
Моите стихове
 

                         20-та авантюра

Моите стихове написани тъй късно,
че надали ще ме вредят с поетите.
Май тоя Милчо от трамвай е блъснат,
къде се бута между нас заклетите!

На тая възраст повече прилича му,
да съчинява някой некролог,
отколкото да срича за величия.
Нескромност. Да те пази Бог.

Но, как да се отвърна, слово-мания,
обзе ме в края на човешкия ми век.
Не за награди или за издания,
изричам и се вричам. А в Човек!

Във него е и моята надежда,
за всичко той бил мяра, то се знай,
Надежда! Да, надеждата поглежда
през мен. И няма край,
да няма, Край!


26.10.2007 Ораниенбург, сутрин на разсъмване

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ми Ки Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • В Таня, там със Кадифе,
    се отбих за по кафе ...
    После сана тя ква стана,
    Пихме го..., но отзарана!
    След рождениния ми ден ...
    питай тях наместо мен!
    ))))))))))))))))))))))
    Дружески шарж!
  • "Надежда! Да, надеждата поглежда
    през мен. И няма край,
    да няма, Край!"
    Знаете ли на колко хора е необходима тази надежда! Благословени са тези, които я носят в себе си!
    Поздрав и поклон!
  • Приятели - сега ще Ви пусна нещо по-тъжно. 14/І се казва.
    Отнася се за нашия семеен парцел в Орландовци.
    Та когато почнах да пиша преди една година, реших да си напиша
    допълниние към некролога. За всеки случай. Като дойде време да не се
    чудят близките, какво да съчиняват. От опит го знам. Уж всички го чакаме този момент, а като дойде... се суетим, тъжим или плачам и т.н. разни такива ми Ви работи. Та чуйте 14/І.

  • Милчо...пиши...и не спирай...докосваш и вълнуваш...
    и не забравяй за чая...с боровинките...
  • Професоре, винаги е удоволствие да се отбия при твоите стихове. Имаш специфичен, типично твой, неможещ да се обърка с ничий друг стил. Благодаря за удоволствието!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...