16.10.2008 г., 18:10

Моите стихове

1.3K 0 7
Моите стихове
 

                         20-та авантюра

Моите стихове написани тъй късно,
че надали ще ме вредят с поетите.
Май тоя Милчо от трамвай е блъснат,
къде се бута между нас заклетите!

На тая възраст повече прилича му,
да съчинява някой некролог,
отколкото да срича за величия.
Нескромност. Да те пази Бог.

Но, как да се отвърна, слово-мания,
обзе ме в края на човешкия ми век.
Не за награди или за издания,
изричам и се вричам. А в Човек!

Във него е и моята надежда,
за всичко той бил мяра, то се знай,
Надежда! Да, надеждата поглежда
през мен. И няма край,
да няма, Край!


26.10.2007 Ораниенбург, сутрин на разсъмване

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ми Ки Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • В Таня, там със Кадифе,
    се отбих за по кафе ...
    После сана тя ква стана,
    Пихме го..., но отзарана!
    След рождениния ми ден ...
    питай тях наместо мен!
    ))))))))))))))))))))))
    Дружески шарж!
  • "Надежда! Да, надеждата поглежда
    през мен. И няма край,
    да няма, Край!"
    Знаете ли на колко хора е необходима тази надежда! Благословени са тези, които я носят в себе си!
    Поздрав и поклон!
  • Приятели - сега ще Ви пусна нещо по-тъжно. 14/І се казва.
    Отнася се за нашия семеен парцел в Орландовци.
    Та когато почнах да пиша преди една година, реших да си напиша
    допълниние към некролога. За всеки случай. Като дойде време да не се
    чудят близките, какво да съчиняват. От опит го знам. Уж всички го чакаме този момент, а като дойде... се суетим, тъжим или плачам и т.н. разни такива ми Ви работи. Та чуйте 14/І.

  • Милчо...пиши...и не спирай...докосваш и вълнуваш...
    и не забравяй за чая...с боровинките...
  • Професоре, винаги е удоволствие да се отбия при твоите стихове. Имаш специфичен, типично твой, неможещ да се обърка с ничий друг стил. Благодаря за удоволствието!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...