6 мар. 2012 г., 13:20

Мой… а?

2.6K 0 21

Мой… а?

(Приятелските "Искам" 2)


Този текст е опериран от емоция.
Като неговия създател.
Сълзите ми днес са на промоция,
с жокер „Обади се на приятел”.
Изкривена натопорченост.
Това е.
На туй му викам база за сравнение:
приятелството борч е.
То се знае —
права за пропуск
във местоимения.

А той дори е плосък.
Изначално.
И текстът. И сюжетът.
Просто всичко.
Да вярваш във безкрайното?
Фатално
те срива на хриптящи хлипо-срички.
Докато се обърнеш да му кажеш:
„Приятелю, как толкоз те обичам!!!”
Светът ти във сълза ще се размаже…

Отново заради момиче.

--
31.01.2012

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тома Кашмирски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Учудваш ме!Млад човек,пък пишеш като "дърт" философ. Браво1
  • Интересен милоглед имаш и интересен изказ. Поздрав и от мен
  • Признавам си Джак, че не схванах за кой форум са последните ми неща.

    П.П. За съжаление не знам дали неприказливостта е подходящо отбелязана отличителна черта. Поздрав.
    Тома с мастиката
  • Признай си, Тома - къташ от младежта добрите поетични късове за бъдеща антология на неприказливи поети и усмихнати бардове.Все пак мисля , че последните ти неща определено клонят към форума.Само дето бучинишът отдавна е на свършване. Джак с бирата
  • Коментар ли е туй? Хареса ли Ви този текст? Ше му напишите ли шест?

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...