6.03.2012 г., 13:20

Мой… а?

2.6K 0 21

Мой… а?

(Приятелските "Искам" 2)


Този текст е опериран от емоция.
Като неговия създател.
Сълзите ми днес са на промоция,
с жокер „Обади се на приятел”.
Изкривена натопорченост.
Това е.
На туй му викам база за сравнение:
приятелството борч е.
То се знае —
права за пропуск
във местоимения.

А той дори е плосък.
Изначално.
И текстът. И сюжетът.
Просто всичко.
Да вярваш във безкрайното?
Фатално
те срива на хриптящи хлипо-срички.
Докато се обърнеш да му кажеш:
„Приятелю, как толкоз те обичам!!!”
Светът ти във сълза ще се размаже…

Отново заради момиче.

--
31.01.2012

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тома Кашмирски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Учудваш ме!Млад човек,пък пишеш като "дърт" философ. Браво1
  • Интересен милоглед имаш и интересен изказ. Поздрав и от мен
  • Признавам си Джак, че не схванах за кой форум са последните ми неща.

    П.П. За съжаление не знам дали неприказливостта е подходящо отбелязана отличителна черта. Поздрав.
    Тома с мастиката
  • Признай си, Тома - къташ от младежта добрите поетични късове за бъдеща антология на неприказливи поети и усмихнати бардове.Все пак мисля , че последните ти неща определено клонят към форума.Само дето бучинишът отдавна е на свършване. Джак с бирата
  • Коментар ли е туй? Хареса ли Ви този текст? Ше му напишите ли шест?

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...