Може би...
/На Тихчо/
Може би... някой ден,
ще се върнеш при мен,
и отново ще бъдем ний двама.
Като мое дете
ще те нося в ръце,
в друг живот, паралелен, без драма.
Ще те пазя в деня,
ще те гушкам в нощта,
всеки миг ще е пълен със обич,
тъй облян в светлина,
и презрял горестта,
кръст на злото во веки ще сложиш.
Може би... някой ден,
любовта ми без плен,
ще отвори отново крилата.
Пресушила сълза
от бездумна борба,
ще излее се в песен душата.
Но не в тъжен романс
и в забавен каданс,
а приели от Рая съдбата,
редом пак ще вървим,
ще се учим, летим,
моя, рожбо, моя болчице свята.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
