Може би...
/На Тихчо/
Може би... някой ден,
ще се върнеш при мен,
и отново ще бъдем ний двама.
Като мое дете
ще те нося в ръце,
в друг живот, паралелен, без драма.
Ще те пазя в деня,
ще те гушкам в нощта,
всеки миг ще е пълен със обич,
тъй облян в светлина,
и презрял горестта,
кръст на злото во веки ще сложиш.
Може би... някой ден,
любовта ми без плен,
ще отвори отново крилата.
Пресушила сълза
от бездумна борба,
ще излее се в песен душата.
Но не в тъжен романс
и в забавен каданс,
а приели от Рая съдбата,
редом пак ще вървим,
ще се учим, летим,
моя, рожбо, моя болчице свята.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
