5 апр. 2008 г., 17:04

Може би

821 0 1

Там, зад улицата,

този с дрипите може да си ти,

може би на люлката в градинката,

това си ти, а може би са само мечти.

А може вътре в мен да си

и като затворя очи, може да си там,

и друг освен мен ще те потърси,

и друг останал, вярвящ сам.

Някой ден ще те намеря,

ако ще и цял живот да търся,

а след това ще те забравя

и после пак ще те потърся.

Може би въобще те няма,

може аз да те създадох,

може да си моята лъжа голяма,

може и да си безплатната реклама.

Може да поискам да те имам,

душата си в култ на тебе да предам,

а може да те търся, за да те убия,

може просто да искам да се скрия.

Може би останала си само ти,

защото никой те не иска

и всичко вечно се върти,

и все нещо те притиска.

А може би въобще те няма...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...