Там, зад улицата,
този с дрипите може да си ти,
може би на люлката в градинката,
това си ти, а може би са само мечти.
А може вътре в мен да си
и като затворя очи, може да си там,
и друг освен мен ще те потърси,
и друг останал, вярвящ сам.
Някой ден ще те намеря,
ако ще и цял живот да търся,
а след това ще те забравя
и после пак ще те потърся.
Може би въобще те няма,
може аз да те създадох,
може да си моята лъжа голяма,
може и да си безплатната реклама.
Може да поискам да те имам,
душата си в култ на тебе да предам,
а може да те търся, за да те убия,
може просто да искам да се скрия.
Може би останала си само ти,
защото никой те не иска
и всичко вечно се върти,
и все нещо те притиска.
А може би въобще те няма...
© Албена Стоянова Всички права запазени