Тръгна си, дори не се сбогува.
Сили не намери да ми кажеш просто „чао”.
В един момент дойде и ме целуна,
а в другия се втурна към едно „начало”.

Обиколих света да те намеря,
изгубих те, а после пак се върна
Молих се да спра да те копнея,
за малко появи се и живота ми обърна.

„Не мога да се върна пак обратно.”
Каза ми, а аз стоях и се усмихвах.
Сърцето ми разби се пак стократно,
с парченцата „моментна радост” бързо свикнах.

Помолих те, помня беше преди време,
назад, щом ти не искаш да се връщаш
да не объркваш пак живота ми безвреме,
да ме оставиш душата да си събера, не да се обръщаш.

„Липсва ми времето с тебе”.
Молбата ми загърби, не бяха минали и 10 дена.
„Искам да те гушкам като бебе”.
Продължи да ми говориш, а исках само да изстена.

Сърцето си, цяло ти го дадох,
без да искам нищичко в замяна.
И готова бях, и близките предадох,
когато молеха ме тебе да забравя.

Любов такава, трудно се забравя,
света ще преобърна да те имам.
Но съдбата май със нас се забавлява,
връща те и взема те, а аз безпомощна се скитам.

Ще те преживея, силна съм,
колко пъти  тръгна си, вече спрях да броя.
Просто сили нямам, слаба съм,
когато идваш и отиваш си...повярвай искам да умра.

Моля те, нека този път да беше запоследно,
обещай, че няма да се върнеш пак назад.
Дори да те обичам безрезервно,
душата няма да си хвърля в този Ад.

Мисли за мен, нали уж те е грижа,
пази сърцето ми, душата ми пази.
Че те са твои, а сърцето..спря да диша,
забравено е пак във скрита болка и сълзи.

Тръгна си, дори не се сбогува.
Може би е по-добре така.
Така поне душата ми ще спре да те бленува,
Може би е по-добре така...