15 сент. 2011 г., 21:02

Можех

742 0 1

Можех да излъжа, че съм само сън,

можех да избягам във тъмата.

Нямаше да скитам там, навън,

нямаше да плача сред лозята.

 

Можех да съм силна,

можех да надвия и Смъртта.

Но без теб почувствах се безкрила,

нощ след нощ без твойта топлина.

 

Можех да потъна във мъглата,

но щеше да заглъхне песента,

да посивеят щяха чудесата,

далече щях да бъда от своята мечта.

 

Можех да съм смела, но не бях.

Че само сън била съм не излъгах.

А ти дойде със мен във моя грях,

ти падна с мен, а аз потъвах...

 

Можех да съм силна и да те прогоня,

но любовта погуби цялата ми сила.

Сега за твоята душа аз сълзи роня...

И в този миг аз своето сърце ти бях дарила.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Казват, че когато обича жената е слаба, а когато е обичана е силна!
    Всичко това си го казала в стиха си много умело!
    Поздравления,Мия!!!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...