Sep 15, 2011, 9:02 PM

Можех

  Poetry
739 0 1

Можех да излъжа, че съм само сън,

можех да избягам във тъмата.

Нямаше да скитам там, навън,

нямаше да плача сред лозята.

 

Можех да съм силна,

можех да надвия и Смъртта.

Но без теб почувствах се безкрила,

нощ след нощ без твойта топлина.

 

Можех да потъна във мъглата,

но щеше да заглъхне песента,

да посивеят щяха чудесата,

далече щях да бъда от своята мечта.

 

Можех да съм смела, но не бях.

Че само сън била съм не излъгах.

А ти дойде със мен във моя грях,

ти падна с мен, а аз потъвах...

 

Можех да съм силна и да те прогоня,

но любовта погуби цялата ми сила.

Сега за твоята душа аз сълзи роня...

И в този миг аз своето сърце ти бях дарила.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мия All rights reserved.

Comments

Comments

  • Казват, че когато обича жената е слаба, а когато е обичана е силна!
    Всичко това си го казала в стиха си много умело!
    Поздравления,Мия!!!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...