Можем ли
МОЖЕМ ЛИ
Не можем ли да бъдем по-човечни?!
Замъглен, разумът мълчи.
Кое ни дава право да сме вечни,
та всеки срещу всеки, тук, бучи?
Нима е толкоз трудно да се смееш,
да пръскаш слънчеви лъчи?
А вместо туй зелен бледнееш
и страшна буря в теб фучи.
Обръщай гръб на облачното време!
Дай шанс на светъл лъч – един!
Ще видиш, че в душата дреме
незнаен свят – неповторим.
А после вятърът като задуха,
ще оцениш по красота –
това било е в теб разтуха
и даже... сбъдната мечта.
Омраза, завист и интрига – стига!
Недей превива гръб и... хей,
един живот за тях не стига,
така че - слънчево живей!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Борисова Все права защищены
