s7r (Валери Шуманов)
256 444
6 авг. 2008 г., 13:35

Мойта мила, трогваща поезия 

  Поэзия
620 0 9
Копнежномила, трогваща поезия -
че всеки ред поемаш със възторг.
Очевидно сбъркала във свойта теза,
че душата ми е гнил затвор.

Отровнобързи, парещи желания
за полет, синева и брод.
Във всяко болно, гаснещо стенание
виждаш порив за живот.

Морящо, гневно, тровещо проклятие -
че аз не ставам за поет.
Забравила от уплах фактите,
че още, всъщност, съм дете.

Неразумно, остро, тежко възприятие
за всеки недовършен стих.
А дори си нямаш и понятие
какво за мене значиш ти.

Но мойта мила, трогваща поезия
ще засвети като слънце в твоя лист.
Само тя ще ти свали протезите,
за да видиш, че светът е чист...

© Валери Шуманов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??