Мойта мила, трогваща поезия
Копнежномила, трогваща поезия -
че всеки ред поемаш със възторг.
Очевидно сбъркала във свойта теза,
че душата ми е гнил затвор.
Отровнобързи, парещи желания
за полет, синева и брод.
Във всяко болно, гаснещо стенание
виждаш порив за живот.
Морящо, гневно, тровещо проклятие -
че аз не ставам за поет.
Забравила от уплах фактите,
че още, всъщност, съм дете.
Неразумно, остро, тежко възприятие
за всеки недовършен стих.
А дори си нямаш и понятие
какво за мене значиш ти.
Но мойта мила, трогваща поезия
ще засвети като слънце в твоя лист.
Само тя ще ти свали протезите,
за да видиш, че светът е чист...
че всеки ред поемаш със възторг.
Очевидно сбъркала във свойта теза,
че душата ми е гнил затвор.
Отровнобързи, парещи желания
за полет, синева и брод.
Във всяко болно, гаснещо стенание
виждаш порив за живот.
Морящо, гневно, тровещо проклятие -
че аз не ставам за поет.
Забравила от уплах фактите,
че още, всъщност, съм дете.
Неразумно, остро, тежко възприятие
за всеки недовършен стих.
А дори си нямаш и понятие
какво за мене значиш ти.
Но мойта мила, трогваща поезия
ще засвети като слънце в твоя лист.
Само тя ще ти свали протезите,
за да видиш, че светът е чист...
© Валери Шуманов All rights reserved.
