Молбата ми  е странна -

да те виждам край мен,

макар чужд, нехаещ,

макар намръщен и студен!

До вчера много обещаващ,

а днес подминаващ ме като вещ!

Нима това сърцето заслужава

след толкова любов към теб?

Студено ли ми е в нощта сама

или изгарям от чужда топлина?

Не искаш и да знаеш.

Обещаваше някога -

ще ме пазиш, не  ще допуснеш

друг до мен!

Как си лъгал!

Защо си толкова жесток?

Защо играеш си с моята любов?

Сълзите са излишни-не ще те върнат,

не ще почуствам вече твоя поглед изпълнен

с нежност и любов!

Сбогом, моя първа обич...!!!