Молбата ми е странна -
да те виждам край мен,
макар чужд, нехаещ,
макар намръщен и студен!
До вчера много обещаващ,
а днес подминаващ ме като вещ!
Нима това сърцето заслужава
след толкова любов към теб?
Студено ли ми е в нощта сама
или изгарям от чужда топлина?
Не искаш и да знаеш.
Обещаваше някога -
ще ме пазиш, не ще допуснеш
друг до мен!
Как си лъгал!
Защо си толкова жесток?
Защо играеш си с моята любов?
Сълзите са излишни-не ще те върнат,
не ще почуствам вече твоя поглед изпълнен
с нежност и любов!
Сбогом, моя първа обич...!!!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.