Молба

Годините минават вън,
но при мен е само сън,
миг отминал, отлетял,
просто някой споменал,
че до тебе съм стояла,
че със тебе съм аз цяла.
Ти не знаеш, но - уви -
болката във мен не спи -
тя измъчва ме ужасно,
иска времето прекрасно...
иска пак да си те върне,
иска пак да те прегърне.
Нямам сили да се боря...
нямам сили с теб да споря,
искам само просто ден
да си тук, да си до мен...
да ми кажеш, че ме искаш...
да ми кажеш, че боли...
Хайде, скъпи, време е...
ела и ме върни !
Аз не мога да те чакам,
вярвай - искам, но боли... 
Аз не мога пак да плача,
нямам повече сълзи... 
Късно е... защо те няма?
Ела и болката вземи!
Аз пропадам в тъмна яма...
Ела и ме спаси...