Молитва е...
„Светло бъдеще” ли рече, не…
старо мий сърцето, нерви слаби,
светло чуя ли, отвътре чак гризе
и не мий спокойно вляво баби...
Паля газеника вечер... на студено,
малко, колкото да видя... и помоля.
В скрина всичко ми е подредено
за готово... пък, по Божията воля.
Грижа да не съм им... на децата,
то те...без туй отдавна са далеч.
Със спомени мий пълна одаята,
стоят тук... по стената от киреч.
Нали за светлото хортувах баби,
това мен не ми е нужно... угаси,
а бъдещето (кой ли не го граби)
веч не остана... преброени дни.
Ала сълзи извират, мъка дави
за тях, за младите в мен е тъга.
Да пази Бог, живи да са, здрави,
макар далеч от род и от страна.
Светло бъдеще с тях да върви
(та да не бродят сами... в тъма)
по стъпките, по техните следи...
Молитва е... и свещ гори една.
27.02.2013г
цикъл "Черно перо"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анета Саманлиева Все права защищены
