17 мар. 2024 г., 09:19

Молитва на Сирни заговезни

651 3 2

МОЛИТВА НА СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ

 

... понякога – когато съм замислен – печалното си минало чета –
изчистих ли греха си, Ице Христе, че праведно да дишам на света,
бях ли добър със всички светли хора, които изпроводих в своя друм,
или ги натоварвах – без умора! – с приумиците в своя луднал ум,
дали не грохнах в пътищата Твои, доде търкалям своя сух кравай? –

и влизах с 200 в острите завои! – след Теб подир измисления Рай,
дали, доде куп радости загърбих, не изтървах мига – да съм щастлив,
и писах безначалните си скърби на листа бял със "Б-2" – мек молив,
разпънат между мед – и остро жило, една пчела живее още в мен.
Пратѝ ми, Боже, светлата си милост? – да се събудя утре опростен.

17 март 2024 г.
гр. Варна, 7, 25 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...