На Бога и... на Дявола се моля
да ме дарят със дишаща любов -
без празни думи, без фалшиви роли,
без предговор, без скучен послеслов!
Да ме помете като стихия,
като пожар в кръвта ми да гори,
сто бури във очите си да крие,
в сърцето като лава да кипи!
Коя съм да забравя... Да не зная,
че просто съм живяла... досега...
А когато тръгне си накрая -
да пожелая с нея да умра!
© Мариела Челебиева Все права защищены