17 окт. 2023 г., 14:52  

Молитва за Поетите на България

909 4 6

МОЛИТВА ЗА ПОЕТИТЕ НА БЪЛГАРИЯ

 

Аз не познавам весели Поети! – край тях с години плаках, пях и пих.

Разбрах, че не в лъжливи пируети! – от Болката се ражда всеки стих.

Дори да го натикат във боклука, и там ще пее в ямб – или в хорей.

Не жажда нито „Нобел“, нито „Букър“ – един невероятен вейхайвей!

Не го интересуват власт и слава, ни почести, злата, ни кош с пари.

 

Eдинствено – което заслужава, е – с него да сме малко по-добри?

В зори да му речем здравей, Поете! И да го изпроводим с лека нощ! –

един човек, останал непрочетен в света, не дал за него пукнат грош.

И аз – нали съм син на Терпсихора, молитвата си кротка ви чета –

обичайте Поетите си, хора! – те носят Светлината на света!

 

16 октомврий 2023 г.

гр. София, 19, 00 ч.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре е, че има такива поети като тебе, Валери! За да напомнят на света за несретната съдба на Поета! Благодаря за споделеното!
  • На едно място, Веско, Великият Хайдегер казва така: "Думата е дом на битието!" С други думи, както живееш, тъй и пишеш. Благодаря.
  • Валка, ти си подвижна енциклопедия бе човече. От къде я изкопа тая думичка "вейхайвей". Непрекъснато ме караш да се ровя в "Гугъл-а" след твое произведение. Страшно се забавлявам с теб!
  • Просълзих се,хора!
    Чуден стих!
    Обичта е трудно нещо.
    Браво на поета!
  • обичайте Поетите си, хора! – те носят Светлината на света!

    Ха дано прочетат повече, че и да го възприемат.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...