Не вярвам в свършека на битието!
Дали Земята спирка е последна,
не питам!... Ала бие в мен сърцето
с надеждата – за миг да те погледна,
в молитвен сън да срещна твоя поглед,
във твоя свят на пръсти да пристъпя!
Да се превърна в гълъб бял, политнал волно...
и в чистото небе да се окъпя!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены