30 июл. 2005 г., 20:36

Моля те

1.3K 0 4
Стоя самичка и си мисля пак за теб.
Искам да те видя, но ти си толкова далеч.
Очите ми се затварят бавно и аз си
спомням всички онези целувки,
прегръдки и ласки. Вече ги няма, а как ми липсват.
Обичам те все още, въпреки, че аз пожелах
да си тръгна от теб. Не мога да те забравя.
Моля те прости ми! Върни се пак при мен и
при любовта. Не биваше да тръгвам,
но защо ти не ме спря?
Тръгнах след друга любов,
която се оказа измамна.
Сега съжалявам и искам да съм пак до теб.
Знам, че още ме обичаш,
но защо не ми го кажеш?
Толкова съжалявам, толкова много.
Ако можеш ми прости,
а ако ли не, аз ще остана с болката голяма
и ще се затворя в себе си за векове.
Знай, че аз те обичам все още,
знай че за теб ще направя всичко.
Моля те прости ми,моля те...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Жени мерси Кефиш ме Ам ша видим до де ша стигна Е,кво да се прави всеки гледа да направи гадно на другия Такъв е живота
  • Глупости в есе
    В импресия.
    Есето вярно че е ориентирано към събеседник. Има реторични въпроси и тем подобни, но за кой път да кажа, че стила на есето е висок, публицистичен, има разсъждения, размисли, въпроси. Тук има само нобрисувани (донякъде) чувства.
    Дайте сега всичко на есета да го превръщаме.
    Може да го публикува, ако евентуално напише такова, в раздела с есетата, но това няма да го направи есе. то ще си остане импресия.
    Мале... :пляскащо се по главата човече:

    бтв, писателчето поне ме разсмя хахахаха браво.
  • Щом казвате Всеки си има мнение
  • Тук си права Вероника...това не са още стихове...а някакъв разговор ...или споделяне..което би прозвучало истинско в едно добре поднесено есе!Въпрос на избор!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...