30 июл. 2005 г., 20:36

Моля те

1.3K 0 4
Стоя самичка и си мисля пак за теб.
Искам да те видя, но ти си толкова далеч.
Очите ми се затварят бавно и аз си
спомням всички онези целувки,
прегръдки и ласки. Вече ги няма, а как ми липсват.
Обичам те все още, въпреки, че аз пожелах
да си тръгна от теб. Не мога да те забравя.
Моля те прости ми! Върни се пак при мен и
при любовта. Не биваше да тръгвам,
но защо ти не ме спря?
Тръгнах след друга любов,
която се оказа измамна.
Сега съжалявам и искам да съм пак до теб.
Знам, че още ме обичаш,
но защо не ми го кажеш?
Толкова съжалявам, толкова много.
Ако можеш ми прости,
а ако ли не, аз ще остана с болката голяма
и ще се затворя в себе си за векове.
Знай, че аз те обичам все още,
знай че за теб ще направя всичко.
Моля те прости ми,моля те...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Жени мерси Кефиш ме Ам ша видим до де ша стигна Е,кво да се прави всеки гледа да направи гадно на другия Такъв е живота
  • Глупости в есе
    В импресия.
    Есето вярно че е ориентирано към събеседник. Има реторични въпроси и тем подобни, но за кой път да кажа, че стила на есето е висок, публицистичен, има разсъждения, размисли, въпроси. Тук има само нобрисувани (донякъде) чувства.
    Дайте сега всичко на есета да го превръщаме.
    Може да го публикува, ако евентуално напише такова, в раздела с есетата, но това няма да го направи есе. то ще си остане импресия.
    Мале... :пляскащо се по главата човече:

    бтв, писателчето поне ме разсмя хахахаха браво.
  • Щом казвате Всеки си има мнение
  • Тук си права Вероника...това не са още стихове...а някакъв разговор ...или споделяне..което би прозвучало истинско в едно добре поднесено есе!Въпрос на избор!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...