28 окт. 2012 г., 20:46

Моля те - ела!

865 0 7

 

Моля те - ела!

 

 

Сред сумрака близо до водата, вихърът върти листа.
С шум чуплив играят си играта, във кълбо от мъртва сухота.

 

Като ято леки птици си лудуват в ярки шарени премени.
Лятната си свежест те бленуват, потопени в спомени зелени.

 

Залез е! Морето червенее в хлад и есенна тъга...
Кипнало се сърди на прибоя... с пяна морава покрай брега.

 

Отражението ми къдри се вълнисто във солената дъга - по мокрото извита...
Пясъкът... разсипано мънисто, строго съска: Кой съм аз - иска да ме пита.

 

А в сърцето ми кръвта и тя шупти, запенена в сребриста пяна…
От душата ми струи тъга... по отминала надежда е пияна…

 

Емоция, посипана обилно… със прашец от пеперудени крила...
Зов отправя към безкрая силно… Ако някъде те има… Моля те – ела! 

Rygit
 

 




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ригит Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ще дойде, но и ти я потърси
  • Еееее Esfir Esfir
    От Съдбата си не можеш ти избяга
    Мисията тази е невъзможна
    дори късмета всеки път ръка да ти протяга
    случката такава няма я във физиката ни приложна.
  • В един друг живот-преди векове,
    съдбата своя пръстен кове.
    Живеят двама-мъж или жена,
    но бягат те от своята съдба.
    Когато тук отново се събраха,
    те пръстена отново не видяха.
    Зове се той един от векове,
    а тя е вече друга под това небе.

    Вместо поздрав!
  • Вълнуващ и емоционален стих, поздрави!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...