28 окт. 2012 г., 20:46

Моля те - ела!

864 0 7

 

Моля те - ела!

 

 

Сред сумрака близо до водата, вихърът върти листа.
С шум чуплив играят си играта, във кълбо от мъртва сухота.

 

Като ято леки птици си лудуват в ярки шарени премени.
Лятната си свежест те бленуват, потопени в спомени зелени.

 

Залез е! Морето червенее в хлад и есенна тъга...
Кипнало се сърди на прибоя... с пяна морава покрай брега.

 

Отражението ми къдри се вълнисто във солената дъга - по мокрото извита...
Пясъкът... разсипано мънисто, строго съска: Кой съм аз - иска да ме пита.

 

А в сърцето ми кръвта и тя шупти, запенена в сребриста пяна…
От душата ми струи тъга... по отминала надежда е пияна…

 

Емоция, посипана обилно… със прашец от пеперудени крила...
Зов отправя към безкрая силно… Ако някъде те има… Моля те – ела! 

Rygit
 

 




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ригит Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ще дойде, но и ти я потърси
  • Еееее Esfir Esfir
    От Съдбата си не можеш ти избяга
    Мисията тази е невъзможна
    дори късмета всеки път ръка да ти протяга
    случката такава няма я във физиката ни приложна.
  • В един друг живот-преди векове,
    съдбата своя пръстен кове.
    Живеят двама-мъж или жена,
    но бягат те от своята съдба.
    Когато тук отново се събраха,
    те пръстена отново не видяха.
    Зове се той един от векове,
    а тя е вече друга под това небе.

    Вместо поздрав!
  • Вълнуващ и емоционален стих, поздрави!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...