rygit (Ригит)
206 317
28.10.2012 г., 20:46 ч.

Моля те - ела! 

  Поезия » Любовна
680 0 7

 

Моля те - ела!

 

 

Сред сумрака близо до водата, вихърът върти листа.
С шум чуплив играят си играта, във кълбо от мъртва сухота.

 

Като ято леки птици си лудуват в ярки шарени премени.
Лятната си свежест те бленуват, потопени в спомени зелени.

 

Залез е! Морето червенее в хлад и есенна тъга...
Кипнало се сърди на прибоя... с пяна морава покрай брега.

 

Отражението ми къдри се вълнисто във солената дъга - по мокрото извита...
Пясъкът... разсипано мънисто, строго съска: Кой съм аз - иска да ме пита.

 

А в сърцето ми кръвта и тя шупти, запенена в сребриста пяна…
От душата ми струи тъга... по отминала надежда е пияна…

 

Емоция, посипана обилно… със прашец от пеперудени крила...
Зов отправя към безкрая силно… Ако някъде те има… Моля те – ела! 

Rygit
 

 




© Ригит Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ще дойде, но и ти я потърси
  • Еееее Esfir Esfir
    От Съдбата си не можеш ти избяга
    Мисията тази е невъзможна
    дори късмета всеки път ръка да ти протяга
    случката такава няма я във физиката ни приложна.
  • В един друг живот-преди векове,
    съдбата своя пръстен кове.
    Живеят двама-мъж или жена,
    но бягат те от своята съдба.
    Когато тук отново се събраха,
    те пръстена отново не видяха.
    Зове се той един от векове,
    а тя е вече друга под това небе.

    Вместо поздрав!
  • Вълнуващ и емоционален стих, поздрави!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Браво !
  • Благодаря Септември! Много си точен. Откровено да ти споделя от много години се опитвам поне в някоя сфера на живота да вляза в общоприетия смисъл на определени понятия, но винаги се провалям. Предадох се ! И затова сега я карам само на образи чувства и настроения.
Предложения
: ??:??