18 янв. 2014 г., 18:44

Моля те, помни !

1.1K 0 0

Близкото лято... пътят и потъмняващото небе, 
по което всеки път залязваше слънцето,
рисувайки картината на живота...
Нашата мечта... помниш я, нали ?
Винаги ще пазя спомена за светлината,
която се появяваше в очите ти
всеки път, когато говореше за нея... 
Бе сигурен,
че някой ден тя ще се сбъдне,
но все пак, кой има силата да промени съдбата... 
Бе толкова скоро, но вече сме разделени.
Седя и пиша,
надявайки се някога да си спомниш за мен отново.
За човека, на когото се доверяваше. 
За човека, с когото говореше с часове,
но това никога не ти омръзваше, нали ?
 Помниш как се смяхме, нали? 
Как след залеза на слънцето
изгряваха луната и звездите ,
осветявайки безкрайното поле,
по което се гонехме.. .
Е, аз помня,
помня и какво изпитвах всеки път,
когато поглеждах в големите ти очи
и това, което все още изпитвам,
когато се сетя за теб и за спомените,
които сътворихме.. .
Те ще бъдат запечатани в ума ми и
аз ще си спомням за тях,
понякога с тъга,
понякога с щастие.
Но никога не ще те забравя,
затова, моля те, помни, помни този човек, помни мен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юки Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...