8 февр. 2009 г., 00:20

Моля те, поспри се

856 0 4
Бързаш, нямаш време,
вечно си заета.
Вече си отиваш,
скучно ти е с мене.

Но поспри се, моля,
миг да те погледам,
с поглед до насита
да ти се порадвам!...

На сърце ранено
нека му олекне.
Още миг в наслада
радостно да трепне.

Нека веч забрави
болките, тъгата -
радост да погали
трепетно душата.

Моля те, поспри се!
Блянове потайни
нека греят още
в погледи сияйни!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Оджаков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • хубаво е!
  • Не, не е странно, освен това стихотворението е написано преди повече от 20 години- 1988 година, в годините на моята младост.
  • На прима виста се сетих за това
    http://vbox7.com/play:2377f0ab
  • мда ..
    интересно оформление ...
    надявам се следващия път текстът да е решен - нека кажем ..различно ...

    П.П. - видях годините

    добре де, на тези години не е ли някак странно
    този начин на писане?

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...