8 февр. 2009 г., 00:20

Моля те, поспри се

858 0 4
Бързаш, нямаш време,
вечно си заета.
Вече си отиваш,
скучно ти е с мене.

Но поспри се, моля,
миг да те погледам,
с поглед до насита
да ти се порадвам!...

На сърце ранено
нека му олекне.
Още миг в наслада
радостно да трепне.

Нека веч забрави
болките, тъгата -
радост да погали
трепетно душата.

Моля те, поспри се!
Блянове потайни
нека греят още
в погледи сияйни!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Оджаков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • хубаво е!
  • Не, не е странно, освен това стихотворението е написано преди повече от 20 години- 1988 година, в годините на моята младост.
  • На прима виста се сетих за това
    http://vbox7.com/play:2377f0ab
  • мда ..
    интересно оформление ...
    надявам се следващия път текстът да е решен - нека кажем ..различно ...

    П.П. - видях годините

    добре де, на тези години не е ли някак странно
    този начин на писане?

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...