georgovabc (Христо Оджаков)
146 33
Feb 8, 2009, 12:20 AM

Моля те, поспри се 

  Poetry » Love
704 0 4
Бързаш, нямаш време,
вечно си заета.
Вече си отиваш,
скучно ти е с мене.

Но поспри се, моля,
миг да те погледам,
с поглед до насита
да ти се порадвам!...

На сърце ранено
нека му олекне.
Още миг в наслада
радостно да трепне.

Нека веч забрави
болките, тъгата -
радост да погали
трепетно душата.

Моля те, поспри се!
Блянове потайни
нека греят още
в погледи сияйни!...

© Христо Оджаков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • хубаво е!
  • Не, не е странно, освен това стихотворението е написано преди повече от 20 години- 1988 година, в годините на моята младост.
  • На прима виста се сетих за това
    http://vbox7.com/play:2377f0ab
  • мда ..
    интересно оформление ...
    надявам се следващия път текстът да е решен - нека кажем ..различно ...

    П.П. - видях годините

    добре де, на тези години не е ли някак странно
    този начин на писане?
Random works
: ??:??