24 июл. 2012 г., 22:12

Момчето, което забравихме

760 0 6

                                         

 

 

 

                                           Дайте ми лист провикна се Храмът

                                           От всичкото Аз съм опитал

                                           Сега с думи ще градя

                                           Сипете си сутрешна промисъл

 

                                            Ами ето ти лист

                                            Аз нали съм отвикнал

                                            ("никога не се оПравдавайте") 

                                            Фулмастер искаш ли

                                            Не друго ама не пораснах

                                            Аха 

 

                                            

                                            Дайте ми меч изкряска нощта

                                            И стъпки ми дайте

                                            Да стъпвам върху им

 

                                        

                                            Те преди столетия тръгнаха скъпа

                                            А още са тук

                                            Щом искаш меч

                                            Изрови си кръст

                                            Аха

 

                                 

                                            А утре може ли да умрем  Ага а

                                          

                                           Както винаги Исмаиле

                                           Както всякога

 

                                        

                                           Ами моите корени дълбоко пронизаха

                                           Ами стъпките все по ясно заглъхват

                                           Ами другия ден на мечтата

 

                                          

                                          Ами всичко това е от виното

                                          От антракта един вид

                                          Аха

 

 

                                           И ако съм лист те какъв ще ме пишат

                                           И  ако съм бял бих бил ли начало

                                           И ако съм аз мога ли да не съм

 

                                           Можете Можете Можете

                                       Вие всичко можете

 

                                       Дайте ми лист провикна се Храмът  

 

                                       Тогава всички Го чуха  

 

 

                                                       

                                                            6.6.2008г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Донърджак Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...