Момиче, обикнало ме на инат...
Понеже дяволът не дреме,
а пък под мен казанът ври,
дочух, че съм ти станал бреме
и трудно дишаш с мен дори...
днес въздуха на тази стая...
Дошъл незнайно откъде,
колегата ти се спотайва,
от времето ни с теб краде...
Той сума комплименти сипе -
конфети празнични... или
до Рим те кани, до Египет,
и в здрачни Лондонски мъгли...
О, той забавен е, не споря,
изглежда лъскав, мъдро-зрял,
но с теб в беда и тиха горест
торби със сол не е изял...
... не е от слънчевите стомни
преливал в погледа ти пуст...
Светът едва ли ще ме помни,
но нека знае наизуст...
едно задъхано момиче,
обикнало ме на инат...
Край Анна Керн и Беатриче
талантът никне всепризнат...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Терзийски Все права защищены
Много хубав стих, поздрав! 
