8 дек. 2011 г., 14:36

Момичето

1K 1 2

Момичето

Вчера плака и валя...
Днес пак вали и пак и е така...
Замислено и замечтано,
момичето поглежда го през рамо.
Не иска да си тръгне
и отказва,
но умът и мрънка
и подсказва,
че не може в тази ситуация,
тя да бъде грешна грация.
Не може другите да наранява,
дори да иска влюбено да се отдава.
Не иска да го позволи,
дори да спре така мечтите си.
А как само иска той да я последва!...
Но от тук нататък тя назад не бива да поглежда.
Той трябва сам да разреши
на любовта и да го доближи.
Ако последва я момчето, ще узнае,
как момичето завинаги ужасно го желае...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...