20 февр. 2008 г., 10:56

Момичето, красиво и в смъртта си... 

  Поэзия
560 0 4

Мъртво тяло, жадно за живот...
не иска да затвори то очи,
страшно и звучи,
но погледът му е спокоен,
топъл, пълен със любов...
Лъчезарен, вперен във безкрая,
може би, защото вижда... рая!..
Не смее никой да го погребе -
да зарови в пръст красивото дете,
да го положи в черната земя...
Та до скоро то играеше по тез поля!...
И ето... топъл дъжд, че заваля,
смеси се с кръвта му, още прясна
и лицето му усмихнато обля...
Не е ли грешно?! -
питат се млади и стари

с разтреперени ръце...
Момичето, красиво и в смъртта си,
участта нечестна тъй да отнесе?!...

© Теодора Драгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много въздеистващо!Това май е любимият ми от стиховете ти!
  • Браво! Много силно! Пленяващо даже... поздрав
  • незная кое те е подтикнало да напишеш този стих, но се е получил много добър!!доста е тъжен и ме накра да се замисляш върху смисала на живота!!харе са ми!
  • Натъжи ме стихът ти,добре си изразила тази мъка!Поздрав!
Предложения
: ??:??