Момичето, красиво и в смъртта си...
Мъртво тяло, жадно за живот...
не иска да затвори то очи,
страшно и звучи,
но погледът му е спокоен,
топъл, пълен със любов...
Лъчезарен, вперен във безкрая,
може би, защото вижда... рая!..
Не смее никой да го погребе -
да зарови в пръст красивото дете,
да го положи в черната земя...
Та до скоро то играеше по тез поля!...
И ето... топъл дъжд, че заваля,
смеси се с кръвта му, още прясна
и лицето му усмихнато обля...
Не е ли грешно?! -
питат се млади и стари
с разтреперени ръце...
Момичето, красиво и в смъртта си,
участта нечестна тъй да отнесе?!...
© Теодора Драгиева All rights reserved.
