Ала ето, ще разберат -
вече в Нейните очи се топят.
На гълъбовото платно
в сияние размива се ефирно петно,
изникват сред белия дъжд
две парчета небесни изведнъж от синята длъж.
Чисти, прозрачни, а все тъй дълбоки,
аквамариново синьо, теменужени капки широки.
Оглеждат се в тях ручеи, езера,
кадифена нощ и медна зора.
Гори и лесове в тези портали се явяват,
в тях бури утихват, урагани се разразяват
планини високи, поля широки -
в тези петна от синева,
там вечността, светът, сякаш дирещ надежда,
цял в тях потъва и се оглежда.
Момичето със сините очи -
магично видение по въздуха върви
и както в душата нейна Зимата прелива,
тъй и образа й чист, невинен момичето в реалността излива.
Момичето със сините очи -
то носи в себе си начало ново, ледени искри,
чистотата на девица, силата на Ледените исполини.
С буйните си палави коси гали ветрените пръсти и жадуващи долини.
Природата гледа своето дете запленена,
чудейки се как красавицата зимна е сътворена.
Момичето със сините очи
усмихва се тихо и мълчи.
Момичето със сините очи -
уж Зимата роди я, а пламъче в нея трепти.
Леден лебед на повърхността,
скулптура от сияние, що вселената с очи изпива,
вътре - тайна мека светлина през очите неземни извира.
Момичето със сините очи
като в сън се появи
с кристално було от зимни цветя,
разстелено по вълните на буйната ú коса.
В тези вълни танцуват с прибоя
скреж и снежинки с вятъра на воля.
Момичето със сините очи* * *
© Калина Иванова Все права защищены