18 мая 2010 г., 10:19

Монита

642 0 0

 Монита (посветено на Моника Колева)

Влюбен съм в едно момиче,

нежно и бяло като кокиче.

Името й е Монита,

Монита-сеньорита.

С лице чаровно и без грим,

видя ли я - ставам като мим.

Оставам без думи, без дъх, без стон

и от вълнение топя се като бонбон.

Но как да кажа на цветето прекрасно,

че сърцето ми изпитва обич страстна,

че в душата ми гори пожар неземен,

че ден и нощ - от нея съм обсебен.

Ето, че ден слънчев и прекрасен,

превърна се за мен - в миг тъжен и ужасен.

Разбрах, че вече е сгодена,

а моята душа - остана си ранена.

Но мисля, че трябва да кажа

и любовта си да покажа:

"Обичам те, Монита!"-

Монита - сеньорита.

Защото ти си жената,

която кара сърцето ми да рита!


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илия Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...