18.05.2010 г., 10:19

Монита

641 0 0

 Монита (посветено на Моника Колева)

Влюбен съм в едно момиче,

нежно и бяло като кокиче.

Името й е Монита,

Монита-сеньорита.

С лице чаровно и без грим,

видя ли я - ставам като мим.

Оставам без думи, без дъх, без стон

и от вълнение топя се като бонбон.

Но как да кажа на цветето прекрасно,

че сърцето ми изпитва обич страстна,

че в душата ми гори пожар неземен,

че ден и нощ - от нея съм обсебен.

Ето, че ден слънчев и прекрасен,

превърна се за мен - в миг тъжен и ужасен.

Разбрах, че вече е сгодена,

а моята душа - остана си ранена.

Но мисля, че трябва да кажа

и любовта си да покажа:

"Обичам те, Монита!"-

Монита - сеньорита.

Защото ти си жената,

която кара сърцето ми да рита!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илия Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...