Монита (посветено на Моника Колева)

Влюбен съм в едно момиче,

нежно и бяло като кокиче.

Името й е Монита,

Монита-сеньорита.

С лице чаровно и без грим,

видя ли я - ставам като мим.

Оставам без думи, без дъх, без стон

и от вълнение топя се като бонбон.

Но как да кажа на цветето прекрасно,

че сърцето ми изпитва обич страстна,

че в душата ми гори пожар неземен,

че ден и нощ - от нея съм обсебен.

Ето, че ден слънчев и прекрасен,

превърна се за мен - в миг тъжен и ужасен.

Разбрах, че вече е сгодена,

а моята душа - остана си ранена.

Но мисля, че трябва да кажа

и любовта си да покажа:

"Обичам те, Монита!"-

Монита - сеньорита.

Защото ти си жената,

която кара сърцето ми да рита!