12 июн. 2008 г., 10:12

... Монолог ...

1.2K 0 6
 

... Монолог...

 

Не ме обичаш?! Знаеш ли, личи си?!

В очите онзи пламък не гори.

Не ме обичаш?! Чувствам го! Умирам!

Дори ръцете ти не галят, както преди.

 

Боли от любовта за първи път...

И може би боли и за последно.

За мен не си онази обич, онзи зов,

за който съм си мислела, че е поредния...

 

Ти си различна обич... Разбери!

Онази, от която имам нужда.

С която имам всичко и дори съзнах...

 на този свят защо съм нужна...

 

 

                                                                 MariAngel

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марияна Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....