Монолог

9 окт. 2007 г., 21:08

Поэзия » Философская

5.0 / 1

1184 0 5

Монолог
Предай се, не търси измяната във тях,
те знаят, че са слаби, но не смеят да признаят,
обичат себе си най-вече, материалните блага,
какво е толкова трагично просто свят объркан.
Недей търси любов сред кръговете адски,
там трудно ще откриеш чувството блажено,
недей залита ти по острите скали на злобата,
не ще успееш да опиташ еликсира ангелски.
Объркан си, признай си, трудно се живее,
във мисли неизказани, неравномерен пулс,
нужно е да бъдеш само истински, а хората, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Докато стана тишина
В мире снов

По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...
Новый год

Сегодня, значит, новый год. Кто знает что нам дальше ждёт? Вокруг солнца новый поворот. Сегодня праз...
Портрет

Неподалеку от лесной опушки, И сбоку невеликой деревушки. Смотря на чащу, глухой лес, В коим полным-...

Ещё произведения »