Монолог
Монолог
Предай се, не търси измяната във тях,
те знаят, че са слаби, но не смеят да признаят,
обичат себе си най-вече, материалните блага,
какво е толкова трагично просто свят объркан.
Недей търси любов сред кръговете адски,
там трудно ще откриеш чувството блажено,
недей залита ти по острите скали на злобата,
не ще успееш да опиташ еликсира ангелски.
Объркан си, признай си, трудно се живее,
във мисли неизказани, неравномерен пулс,
нужно е да бъдеш само истински, а хората,
ще знаят, че си просто луд шизофреник.
Излъгани надежди, идеи празни сиви,
мечтаеш пак усмихнат, светлина и шир.
А знаеш ли? Това ли е животът истински?
Или е нов измислен в сънищата свят.
Стар познайник е съдбата нечовешка вълча,
твой другар е тъмната страна на подсъзнанието ти,
защо си тъй измъчен, не оставяй се на произвола,
защо се носиш по реката на забравата безспир.
Не спирай, дишай, продължи да мислиш трезво,
недей остава сам с наведена глава обезумял,
не ще успееш да откриеш мир бленуван,
не ще откриеш смисъла на вечността.
Успя да бъдеш някой, да бъдеш себе си пред всички,
доказа си, недей мисли, че си се провалил,
ти беше част от тях, от този фарс измислен,
любувай се на края на спектакъла сценичен.
Обиден си, да, ясно е, какво пък толкова,
обърната е страница на книгата - „Живот",
прости им, слаби са, духовно бедни и злоради,
те просто хора са за себе си, а ти за тях си вол.
Душа ранима носиш, искаш лесно да забравиш,
преглъщаш камъка заседнал в гърлото - боли,
не можеш просто ей така с ръка да махнеш и забрави,
не можеш раните да излекуваш със камшик - уви.
Не се измъчвай с мисълта за кауза неуспешна,
недей попива яростта от комплексиран себелюб,
те никога не ще да изтрезнеят от егоцентризма,
във сценката трагична за тях наречена живот.
Да, сложни неразбрани думи, труден път,
един човек останал там отзад в прахта забравен,
какво е толкова по-важно от това за тях,
да носят те медала тиквен на победата.
Ти пак си сам, отново кръстопът пред теб стои,
поглеждаш в мислите напред - мъгла, въпроси,
дали ще бъдеш някога в живота по-щастлив,
дали ще си нещастен принц или усмихнат просяк.
Мартин
09.10.2007
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мартин Аргиров Все права защищены
