Монолог  отново

Главата ми била е винаги корава.

Пред никого не свеждана в поклон…

По чудо  е останала до днеска здрава,

не смачкана от някой важен слон…

В живота е така. И иначе не става.

Законите на джунглата  важат.

Ти мижитурка си, или се къпеш в слава…

Робуваш, или те боготворят!

Безгласен ли си, викаш ли на всички –„Браво!“,

като по  ноти ще се подредиш…

Но ако с принципи ти се ограждаш здраво,

горчилки всекидневни ще търпиш…

А връзки нямаш ли, загубен си в живота.

Принуден си да се оправяш сам!

Нахлузват ти, без жал,  на шията хомота,

и всеки шанс за теб е проигран.

Тогава, питам аз, защо е гордостта ни?!

Не е ли тя ненужна суета?

Една причина за неизлечими рани?

Анахронизъм жалък на света!?

О, не! Човекът е Човек със гордостта си.

Без  нея се превръща в жалък роб.

От раждането се снабдяваме с честта си

и с нея стигаме до своя гроб!

Главата ми била е винаги корава

и цял живот не свеждана в поклон!

Гордея се със туй, че тя е още здрава,

че съвестта  е нейният закон!

Хр. Славов - 1983. Преработено