Монолог отново
Монолог отново
Главата ми била е винаги корава.
Пред никого не свеждана в поклон…
По чудо е останала до днеска здрава,
не смачкана от някой важен слон…
В живота е така. И иначе не става.
Законите на джунглата важат.
Ти мижитурка си, или се къпеш в слава…
Робуваш, или те боготворят!
Безгласен ли си, викаш ли на всички –„Браво!“,
като по ноти ще се подредиш…
Но ако с принципи ти се ограждаш здраво,
горчилки всекидневни ще търпиш…
А връзки нямаш ли, загубен си в живота.
Принуден си да се оправяш сам!
Нахлузват ти, без жал, на шията хомота,
и всеки шанс за теб е проигран.
Тогава, питам аз, защо е гордостта ни?!
Не е ли тя ненужна суета?
Една причина за неизлечими рани?
Анахронизъм жалък на света!?
О, не! Човекът е Човек със гордостта си.
Без нея се превръща в жалък роб.
От раждането се снабдяваме с честта си
и с нея стигаме до своя гроб!
Главата ми била е винаги корава
и цял живот не свеждана в поклон!
Гордея се със туй, че тя е още здрава,
че съвестта е нейният закон!
Хр. Славов - 1983. Преработено
© Христо Славов All rights reserved.
