Монолог преди поредния дуел
Жените ви са само протоколно ваши.
Сред вихъра на този брачен маскарад,
мен празната халка до днес не ме уплаши,
отказал кум да бъда, или сват.
След скучния уют на празните недели,
аз любех в сряда и четвъртък вместо вас
и помнят гънките на моите постели:
тропични бури и стопен сибирски мраз.
Платил съм си за всяка ласка с ласки нежни,
нарочен за циник корав с обноски груби.
Но всеки криволичвщ път към мен отвежда,
когато нечия съпруга с поглед влюбя.
Написал вече толкоз песни и поеми,
готов съм в близък план, с рапира и пищов,
трагичната съдба на Пушкин да приема:
уби го ревността, лишена от любов.
Далеч от всяка трезвеност, до смях парадна,
запявам тихо, без да мога, с дрезгав глас:
жена ти пак мъжа си ще прегърне хладно,
защото в грешните ѝ мисли бродя аз.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Никифоров Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
