16 окт. 2010 г., 22:25

Монолог с ремарки

983 0 3

 

Нима си толкова глупав,
(ти ме попита)
та в мен така да се влюбиш?
(нямах представа)
Години опит си трупал
(с лека насмешка)
и пак ума си да губиш!
(сякаш го имах)
Без обич, казваш, е пусто...
(май се замисли)
я спри, недей ме разсмива!
(аз и не исках)
Човек е нищо без чувства? 
(кимам унило)
А аз без тях съм щастлива!
(пак не ти вярвам)
Животът, скъпи, е кратък
(палиш цигара)
и няма смисъл да страдаш -
(гледам те тъжно)
поемай смело нататък,
(нямам посока)
мига побързай да грабнеш.
(как пък го каза)
Прощавай, трябва да тръгвам.
(аз ще остана)
А ти не плюй на късмета,
(сухо преглъщам)
самотен тук не замръквай...
(как ще осъмна?)
Плати и моята сметка.
(........................)

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вакрилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...