Монолог с ремарки
Нима си толкова глупав,
(ти ме попита)
та в мен така да се влюбиш?
(нямах представа)
Години опит си трупал
(с лека насмешка)
и пак ума си да губиш!
(сякаш го имах)
Без обич, казваш, е пусто...
(май се замисли)
я спри, недей ме разсмива!
(аз и не исках)
Човек е нищо без чувства?
(кимам унило)
А аз без тях съм щастлива!
(пак не ти вярвам)
Животът, скъпи, е кратък
(палиш цигара)
и няма смисъл да страдаш -
(гледам те тъжно)
поемай смело нататък,
(нямам посока)
мига побързай да грабнеш.
(как пък го каза)
Прощавай, трябва да тръгвам.
(аз ще остана)
А ти не плюй на късмета,
(сухо преглъщам)
самотен тук не замръквай...
(как ще осъмна?)
Плати и моята сметка.
(........................)
© Вакрилов All rights reserved.
