1 сент. 2019 г., 21:34

Море

655 2 0

Дойдох при теб, море,

За да ти бъда скала.

Знам, ти нямаш нужда от мен.

Имаш брегове за подкопаване,

Имаш кораби за потопяване.

 

Дойдох при теб, море,

За да ми дадеш сила.

Разбивай вълни в краката ми,

Удряй ме с пяна в стихията си,

Разрушвай ме като скала.

 

Стоя неподвижно, гледам към хоризонта,

Коленете ми са насинени от камъни и миди.

Очите ми са насълзени от взиране в простора,

От чакане на вълната, която ще ме сломи.

 

Аз съм скалата. Не се роня.

Боли ме, но не плача.

Не спирай да удряш, море.

Болката ме изгражда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Накова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...