1.09.2019 г., 21:34

Море

646 2 0

Дойдох при теб, море,

За да ти бъда скала.

Знам, ти нямаш нужда от мен.

Имаш брегове за подкопаване,

Имаш кораби за потопяване.

 

Дойдох при теб, море,

За да ми дадеш сила.

Разбивай вълни в краката ми,

Удряй ме с пяна в стихията си,

Разрушвай ме като скала.

 

Стоя неподвижно, гледам към хоризонта,

Коленете ми са насинени от камъни и миди.

Очите ми са насълзени от взиране в простора,

От чакане на вълната, която ще ме сломи.

 

Аз съм скалата. Не се роня.

Боли ме, но не плача.

Не спирай да удряш, море.

Болката ме изгражда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Накова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...