Море от думи
Не, недей! Със думи вече
нежно ти не ме гали.
Пламъкът им не е вечен.
Не, ти само погледни,
че не могат думи в длани
да извият в страст тела,
до косите ми постлани
да допрат с любов чела.
Те не могат да прегърнат,
нито да ме приютят,
с топъл поглед да отвърнат,
видят ли, че аз не спя.
Те мен радостна не правят,
нищо че са ми море.
Във морето им се давя
не си ли тук - сърце.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Камелия Виденова Все права защищены
