Не, недей! Със думи вече
нежно ти не ме гали.
Пламъкът им не е вечен.
Не, ти само погледни,
че не могат думи в длани
да извият в страст тела,
до косите ми постлани
да допрат с любов чела.
Те не могат да прегърнат,
нито да ме приютят,
с топъл поглед да отвърнат,
видят ли, че аз не спя.
Те мен радостна не правят,
нищо че са ми море.
Във морето им се давя
не си ли тук - сърце.
© Камелия Виденова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
