Nov 13, 2011, 7:29 PM

Море от думи

  Poetry » Love
898 0 6

Не, недей! Със думи вече

нежно ти не ме гали.

Пламъкът им не е вечен.

Не, ти само погледни,

че не могат думи в длани

да извият в страст тела,

до косите ми постлани

да допрат с любов чела.

Те не могат да прегърнат,

нито да ме приютят,

с топъл поглед да отвърнат,

видят ли, че аз не спя.

Те мен радостна не правят,

нищо че са ми море.

Във морето им се давя

не си ли тук - сърце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелия Виденова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...