10 сент. 2013 г., 22:51

Морето няма памет за подробности

1K 1 10
МОРЕТО НЯМА ПАМЕТ ЗА ПОДРОБНОСТИ
То ще запомни дълго само стъпките,  в които неуверено е падала звездата на щастливото ни вричане. Не вярвам да си спомни и за дюните, където нощем тайнствено телата ни рисуваха такива вакханалии, че птиците затискаха с крилете си зениците си, да не полудеят...   Но ако утре си припомни всичко,  то ще смълчи самотната си същност  и ще положи кротко сред вълните си маяка на последната ни среща. И ще е светло, светло като в черква. И думите ще тлеят като свещи на този бряг, безсънен, пред олтара и пясъците рехави на чувствата.   Морето няма памет за подробности, защото, както шепнат всички отливи,  на всеки спомен дъното е хлъзгаво, досущ като опашката на рибите...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Терзийски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много любимо, много! Специално си направих труда да го потърся.
  • Много ме развълнува..говори ли се за море..Благодаря ти!!
  • Побелял е стихът ти, Бароне!
    (Май да пишеш без рими си склонен.)
    Но макар и така се харесва
    на поети и на поетеси.
    И на мене - читателят скромен,
    ми допада такава поезия.

    Eдно уточнение - в условията за публикуване не е предвидена подкатегория за разграничаване на белия от свободния стих. А разликата, е както мнозина знаят, че белият има ритъм.
  • Красота! Браво, човече!
  • Благодаря ви:

    krchernev (Красимир Чернев)
    Sanvali (Санвали )
    goredoly (Миглена Цветкова)
    nikkollina (Ниа )
    radiola (Рада Димова)

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...