Морето няма памет за подробности
МОРЕТО НЯМА ПАМЕТ ЗА ПОДРОБНОСТИ
То ще запомни дълго само стъпките, в които неуверено е падала звездата на щастливото ни вричане. Не вярвам да си спомни и за дюните, където нощем тайнствено телата ни рисуваха такива вакханалии, че птиците затискаха с крилете си зениците си, да не полудеят... Но ако утре си припомни всичко, то ще смълчи самотната си същност и ще положи кротко сред вълните си маяка на последната ни среща. И ще е светло, светло като в черква. И думите ще тлеят като свещи на този бряг, безсънен, пред олтара и пясъците рехави на чувствата. Морето няма памет за подробности, защото, както шепнат всички отливи, на всеки спомен дъното е хлъзгаво, досущ като опашката на рибите...
То ще запомни дълго само стъпките, в които неуверено е падала звездата на щастливото ни вричане. Не вярвам да си спомни и за дюните, където нощем тайнствено телата ни рисуваха такива вакханалии, че птиците затискаха с крилете си зениците си, да не полудеят... Но ако утре си припомни всичко, то ще смълчи самотната си същност и ще положи кротко сред вълните си маяка на последната ни среща. И ще е светло, светло като в черква. И думите ще тлеят като свещи на този бряг, безсънен, пред олтара и пясъците рехави на чувствата. Морето няма памет за подробности, защото, както шепнат всички отливи, на всеки спомен дъното е хлъзгаво, досущ като опашката на рибите...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
