На морето топло, с бриза,
залива и фара стар,
и с вълните, дето близват
слънчевия ми загар,
щом ми станеше горещо –
да греба на гръб и брус,
и, на пясъка да срещна,
мокър – дамата със вкус
легнала – една русалка
на хавлиено парче –
да започна с нея свалка,
времето да изтече.
А до залеза оранжев,
да си тръгнем от брега
двамата – към тиха Странджа –
и в любов да се врека.
© Иван Христов Все права защищены